ОБЩИНА МИЗИЯ

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Начало Новини 115 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИКО ИЛИЕВ

115 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИКО ИЛИЕВ

 На 15 февруари се навършват 115 години от рождението на самобитния български музикант и композитор Дико Илиев.
Ако за България Дико Илиев е чардеят на българското хоро и авторът на «Дунавското», то за мизийци той е не само техен съгражданин в продължение на 16 години- от 1922 до 1938 г., но и основател на прочутата Букьовска духова музика- първата в района.
Роден в Карлуково, потърсил препитание с цялото си семейство в нашия край, той обикаля селата на Дунавската равнина, свири по сватби, кръщенета и празници.
Най-напред се заселва във Войводово, където хората го посрещат радушно, кметството му дава земя, купува си къща, но остава да живее в селото само една година. Научили, че е музикант, от Букьовци го поканили да се пресели при тях. Дали му 25 декара общинска земя. Доволен бил от труда си, сладък бил хлябът му, но в душата му звучала музика.
Петър Каменов, самоук музикант споделил с Дико Илиев идеята си да създадат духова музика в селото. Камен Пелов, съветник в кметството намерил по-заможни букьовчани, които да станат гаранти за закупуването на инструменти на изплащане от една видна фирма в гр. Бърно, които след 2-3 седмици пристигнали от представителството й в София. Било зимата на 1928 година, когато в стаичката, предоставена от дядо Сандо Кучкански се събрали петнадесетина мераклии. Буквално от първия ден започнали репетициите. Дико Илиев им давал начална грамотност по музика и още на двадесетия ден той съчинява специално за новата музика лека пиеска. След това идват два марша и «Елениното хоро», което през 1973 г. Дико Илиев нарича «Букьовско». На тридесетият ден, на някакъв празник в местността «Биволарката», за пръв път прозвучава гласа на Букьовската музика. Само след минути натам се отправя цялото село.
Минават няколко години и Дико Илиев създава в Букьовци още една музика. И двете музики свирели хубаво. По онова време в района всеки смятал за висока чест да покани на сватба букьовската духова музика, за която се разказвали легенди. Толкова хубаво свирела, че никой не устоявал на изкушението да се хване на хорото.
А Дико Илиев продължава да пише музика. В Букьовци се раждат хората «Самоковско», «Грънчарско», «Дайчово», «Веселият Иванчо», валсът «Над Букьовци».
Тук се ражда от бащината мъка хорото «Александрийка». В Букьовци Дико Илиев е погребал своята първородна дъщеря, която умира на 16 години.
През 1929 година в Оряхово се установява 36-ти пехотен Козлодуйски полк. И в гарнизона все по-често започнали да канят Букьовската духова музика, която свирела най-хубаво, а години след това нейният създател е поканен да свири във военния оркестър.
Дико Илиев не прекъсва връзката си с Букьовци и със своите музиканти. Ще дойде в селото, ще побъбри със своите приятели, а след седмица-две музиката се явява пред обществеността с ново хоро.
Дълги години живее и работи в Оряхово Дико Илиев, но от живата му връзка с Букьовци се ражда през 60-те години и акорденонния оркестър на училище «Цанко Церковски», който той ръководи и дирижира.
Дико Илиевият талант принадлежи на България, но чародеят на българското хоро е и наш, затова признателните потомци в Мизия са кръстили улица на него и паметна плоча са му поставили върху старата сграда на читалището.

 

Акордеонен оркестър на ОУ»Ц. Церковски» 1963 г.

 
Банер
Този сайт е реализиран по проект "Разбираема администрация в диалог с гражданите и бизнеса за прозрачно управление" чрез Оперативна програма "Административен капацитет"